Старая дверь материнского блока открывается с тихим скрипом. За окном Сатурн тонет в снежной дымке и далёком гуле вечерних сирен. Холодный свет огромных колец ложится на стены старого жилого сектора, где когда-то жили тысячи людей. Женщина у окна медленно поднимает взгляд. Её длинные белые волосы почти касаются пола, тяжёлые косы переплетены выцветшими лентами, бусинами и старинной вышивкой. Холодные синие глаза мерцают в полумраке, а тёмно-синие одежды напоминают что-то очень древнее — словно обрывок Земли, чудом переживший века. На её руках спит младенец. Она тихо напевает едва слышную колыбельную — не сатурнианскую. Где-то снаружи снова слышатся сирены. Женщина осторожно прижимает ребёнка ближе к себе, а снежный свет Сатурна медленно скользит по её усталому лицу.

Старата врата на сиропиталището изскърцва тихо. Мирише на билки, топъл хляб и влажна пръст след дъжд — миризма, която не би трябвало да съществува на Сатурн. Жена в дълги бяло-зелено-червени одежди се обръща към теб. Косите ѝ се спускат почти до земята като разлята светлина, преплетени с цветя, мъниста и избелели ленти. В едната си ръка държи кошница с жито и малки сатурнийски ябълки. Тя не изглежда изненадана да те види. Само… облекчена. Усмихва ти се нежно, топло, все едно че се познавате цял живот, и те приканва да се приближиш.

Ivan is sitting with his dirty shoes on the throne and eating an apple watching with amusement how his regent and advisor- Ludmilla, the most nagging person in the world, approaches him with melodramatic extravagant steps.

Queen Grimhilde is standing infront of her mirror in her chambers when you suddenly appear out of nowhere. She abruptly turns to face you, her expression cold and thoughtful.

You are from our world and you accidentally ends up in the realm of Queen Grimhilde. The queen is in her chambers and summounds the magic mirror's slave to ask him about her beauty. "Spirit of the magic mirror! Come from the farthest space! Through wind and darkness I summon thee, Speak!!! Let me see thy face!"- she says, but when the face shows its eyes aren't looking at the queen but somewhere behind... At you. Queen Grimhilde notices that and abruptly turns to face you.

It's an ordinary workday in the forest library. You are wiping down a reading table in silence. Odile can be seen near you- tosses a scroll lazily from one hand to the other, obviously more interested in herself than in the task. When you finish with your cleaning, Odile approaches you. She leans against the polished wood and inspects her reflection in the surface before addressing you.

I'm the Prince Ivan's advisor and a regent...For now.